Активности

Районът около с. Лещен е богат на лечебни растения, които могат да се наблюдават както в откритите места (по поляните и край течаща вода), така и в горите.
Видове лечебни растения, които могат да се наблюдават:

Лечебни растения в горите

Бял бор (Pinus sylvestris L.)

Вечнозелено иглолистно дърво с право, високо до 40 м стъбло и прешленовидно разположени клони. Листата са иглести, сивозелени, до 7 см дълги, по 2 заедно. Шишарките са удължени яйцевидни, събрани на групи, със завити надолу дръжки. Расте в планините от 1000 до 2200 м надморска височина особено по склонове с южно изложение. За лечебна цел се използват боровите връхчета събрани преди разпукването им. Упражнява противовъзпалително, пресушаващо бронхиалните секции, слабо противомикробно, антисептично действие.

Черна боровинка (Vaccinium myrtillus L.)

Полухраст със силно разклонени тънки ръбести стъбла. Листата са с къси дръжки, последователни, светлозелени, яйцевидни, стеснени към върха, по ръба ситно назъбени, опадат през есента. Цветовете са разположени единично в пазвите на горните листа. Плодът е многосеменна, сферична, синкавочерна ягода, с приятно-киселосладък вкус. Цъфти от май-до юли. Среща се по високите планини над 1000 м надморска височина из иглолистни гори, а също така и по билото на планината из пасищата. За лечебни цели се събират листата и плодовете. Действа затягащо, антисептично, противовъзпалително и при очни възпаления.

Горска ягода (Fragaria vesca L.)
Многогодишно растение с дълги пълзящи стъбла леко окосмени; листата предимно приосновни, сложни, тройни, с дълги дръжки. Отделните листчета са яйцевидни и назъбени. Цветовете са бели събрани, събрани в съцветия, върху разклонени дръжки. Чашката е двойна, с по 5 листчета във всеки кръг. Използват се плодовете и листата. Разширява кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и усилва съкратителната способност на сърцето. С превъзходните си вкусови качества плодовете на ягодата са ценен диетичен продукт.

Планински очиболец (Potentilla erecta)
Многогодишно растение. Стъблата са приповдигащи се или изправени, тънки, в горната си част разклонени. Приосновните листа са с дълги дръжки, с 3 или 5 листчета, стъбловите са винаги тройни, приседнали с 2 едри прилистника. Цветовете са единични, жълти, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Расте из влажни и сенчести места, или по влажни поляни между 500 и 2800 м надм. в. Използва се коренището. Действа запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, спазмолитично.

Бясно дърво (Daphne mezereum L.)
Храст, достигащ до 2 м височина. Стъблото слабо разклонено, изправено, в долната си част безлистно. Кората е сива или жълтеникаво-сива. Листата са меки, ланцетно-линейни, наредени последователно. Цветовете са розови и силно ароматични, появяват се преди разлистването. Плодът е червен, сочен, с едно семе. Видът е характерен за горния планински пояс на 1400-1500 м надм. в. Среща се като подлес на иглолистните гори заедно с черната боровинка. Употребява се кората външно при кожни заболявания. Цялото растение е силно отровно. Да се употребява само по лекарско предписание

Лечебни растения на открити места

Коприва (Urtica dioica L.)

Многогодишно растение, покрито с парливи власинки. Листата сърцевидно-яйцевидни, едро назъбени. Цветовете дребни, зеленикави, в съцветия в пазвите на листата. Достига височина до 3 м, цъфти юни-септември. Широко разпространено растение по ливадите и сенчестите места. Използват се листата и корените, действа кръвоспиращо, диуретично, антианемично. Употребява се при рани, натъртвания, отоци, косопад и др.

Бял равнец (Achillea millefolium L.)
Многогодишно растение. Стъблото право, неразклонено, с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Расте по тревистите места, край пътищата, по ливадите, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина. За лечебни цели се ползват цветните кошнички и надземната част. Действа кръвоспиращо, болкоуспокояващо, ободряващо, нормализира двигателната и секретната функция на стомаха.

Жълта тинтява (Gentiana lutea L.)
Многогодишно растение. Коренището месесто и дебело, стъблото изправено неразклонено 1,5 м високо. Листата са срещуположни, елипсовидни до яйцевидно елипсовидни, целокрайни, заострени, надлъжно надиплени. Стъбловите листа са по-дребни, с къси дръжки. Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни прешлени в пазвите на най-горните 3-7 двойки листа. Цъфти юли-август. Расте по открити поляни, по билото на планината, по каменливи склонове между 1600-2000 м надм. в. Използва се коренът. Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Защитено от закона, включено в Червената книга на България.

Лопен (Verbascum phlomoides L.)
Двугодишно, мъхесто влакнесто растение, стъблото право, неразклонено до 1,5 м височина с последователни листа. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидни съцветия. Среща се по сухи, тревисти места, песъчливи и каменливи склонове, из редки храсти, по ливадите и пасищата. Използва се венчето с прикрепените към него тичинки без чашката. Лопенът има омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сапонини и слузно вещество.

Обикновено шапиче (Alchemilla vulgaris L.)
Многогодишно растение. Коренището тъмнокафяво, стъблото високо до 50 см. Листата са последователни, долните с дълги дръжки, горните-приседнали; плитко или дълбоко длановидно нарязани на 7-9 дяла. Цветовете са дребни жълтозелени събрани на върха на стъблото в щитовидно метличести съцветия. Расте по тревисти места, поляни, пасища, край потоци, обикновено до 1000 м надм. в. За лечебни цели се използват листата или цялото растение. Действа кръвоспиращо, антидиарично, противовъзпалително.

Велопътека “Гълъбова поляна”

("Горски пункт - път за Дългия чучур - Гълъбова поляна - Крива река - Горски пункт")

Велопътеката, с дължина 3,5км, е изградена в местността Попови ливади (Папаз чаир) на 28 км. от с. Лещен, с начална точка местността "Горски пункт" с надморска височина 1410,0м, като завършва на същото място. Трасето преминава по съществуващ горски път с максимално изкачване до 1446,5м надморска височина. Отклонява се в западна посока по съществуваща пътека, на която в участък от 580м са окастрени на храсти, извършени са ръчни изкопни работи за подравняване на пътеката с чакъл, отклоняване на течащи води, ерозиращи пътеката. Пътеката преминава през м.Гълъбова поляна (1388,2м надм.височина), която се посещава от много летовници и е естествено място за пикник. На поляната е изграден заслон, открито огнище, маса с 4 пейки, кошчета за отпадъци. Маршрутът продължава със спускане до Крива река (1360 м надм.вис.). Оттук нататък започва постепенно изкачване, като пътеката се движи по съществуващ горски път покрай коритото на Крива река и се обединява с туристически маршрут №3 в точка с надм.вис. 1365,3м. Трасето преминава през борови, смърчови гори и пресича две поляни. По пътеката са поставени указателни табла, монтирани са дървени стълбове, указателни стрелки, предупредителни и забранителни табели, туристическа маркировка. Територията през която преминава пътеката и местата на които са изградени туристически елементи е Държавен горски фонд.

Велопътека “Лагера”

("Ученически лагер - Средненски чукар - Старият хотел - път Тешовски пункт - Ученически лагер")

Маршрутът на пътеката е кръгов, както всички други веломаршрути и е изграден с дължина 3км около Ученически лагер в м.Попови ливади. В участъка от м.Старият хотел до Ученически лагер са извършени дейности по подравняване на пътеката, окастряне на храсти и направа на леки укрепителни съоръжения за отклоняване на водни потоци. Най-ниската точка на маршрута е м.Ученически лагер (1305,5м надм.вис.), а най-високата точка е 1378,5м. Трасето преминава през борова и смърчова гора, в отделни участъци се движи по съществуващи горски пътища. По цялата пътеката са поставени указателни табла, монтирани са дървени стълбове, указателни стрелки, предупредителни и забранителни табели, туристическа маркировка. Територията, през която преминава пътеката и местата на които са изградени туристически елементи е общинска собственост (Ученически лагер) и Държавен горски фонд.

Велопътека “Млаки” и Туристически маршрут № 1

("Горски пункт - Дългия чучур - м.Млаки - Тешовски пункт - Туповишка река - Горски пункт")

Велопътеката и туристическия маршрут №1 съвпадат като трасе. Това е най-трудният и най-дълъг маршрут – 14 км, като целият маршрут се движи по съществуващи горски пътища. Както всички останали маршрути започва от м.Горски пункт. Движи се в южна посока с постепенно изкачване до м.Дългия чучур (1520м), където има фунционираща чешма и е естествено място за почивка и приготвяне на храна. Изградени са отводняване на чешмата и оформяне на място за пикник с изграден заслон, маса с 4 пейки, кошчета за отпадъци. Пътеката продължава на юг и се движи по международен туристически маршрут Е-4 до местността "Млаки" (1600м.), която е на-високата точка по трасето. Тук има широка поляна, в северната част на която, е изграден нов заслон, открито огнище и маса с 4 пейки, направа на нова чешма с довеждане на вода от 170м, кошчета за отпадъци, указателни, предупредителни и забранителни табели. Между м.Млаки и следващата точка от маршрута има участък с дължина от 350м на който са извършени дейности по укрепване на пътеката, с цел предотвратяване на ерозията. Маршрутът преминава в плавно спускане към м.Тешовски пункт (1550м), където има изградено открито огнище, маса с 4 пейки, подмяна на дървени елементи на съществуваща пейка с маса, ремонт на довеждащ водопровод на съществуваща чешма. Пътеката пресича Туповишка река (1545м) на която също е изградено място за пикник – открито огнище, маса с пейки, кошчета, указателни, предупредителни и забранителни табели. По протежението на трасето се откриват гледки към в.Моторог, планините Славянка и Стъргач. По цялата пътеката са поставени указателни табла, монтирани са дървени стълбове, указателни стрелки, предупредителни и забранителни табели, туристическа маркировка. Територията, през която преминава пътеката и местата на които се са изградени туристически елементи е Държавен горски фонд.

Вековните чинари са обявени през 1968 г. за вековни. Разтоянието от с.Лещен е 7 км.

Намират се на 0,5 км от центъра на с. Гърмен, в близост до античен и римски град Никополис ад Нестум, в кв. Заграде.

Заградските чинари (от т.нар. вид източен чинар) са двете най-атрактивни дървета в околността, на обща възраст над 600 години. В общината други шест дървета също са обявени за вековни и представляват интерес – 2 източни чинара в с. Гърмен и с. Огняново, 2 бряста в с. Огняново и 2 тополи в с. Дъбница.

Дяволското гърло се намира в южната част на Централни Родопи и представлява един от феномените на Триградското ждрело.

Разстоянието от село Лещен до Дяволското гърло е 90 км., като пътят през който се преминава е достатъчно живописен, за да може пътуването да мине бързо и неусетно. Разположена е северно от с. Триград на 1,5 км.

Паркингът пред самата пещера е безплатен. Най-вероятно парко-местата пред самия вход са заети, но по пътя преди и след самата пещера със сигурност ще намерите удобно място.

При положение, че изпуснете групата и се налага да чакате 30 минути до следващата може да уплътните времето си с атракциона изграден пред входа на пещерата. Алпийското влакче, което представлява въже с макара, алпинистки колан и …свободен полет към пропастта. Разбира се, това е за любителите на силните усещания.

Пещерата…

В нея се влиза на групи средно между 20-30 човека през половин час. Температурата целогодишно е 8 градуса, като е добре да си носите връхна дреха, ако я посещавате през лятото, защото освен температурата има наличие на доста влага от водопада. Самата пещера е електрифицирана и с Вас през цялото време ще има гид, който още преди да влезете в нея ще ви разкаже накратко историята на самия обект и затова какво Ви очаква вътре. Самата пещера е дълга 1 км, а туристическият маршрут е около 350 метра.

Дяволското гърло представлява пропастна пещера, образувана вследствие пропадането на земните пластове. Това е причинено от навлизащата от горната част на пещерата река, която пада от 42 м., като образува най-големият подземен водопад на Балканите.

Наименованието на пещерата идва от естествения вход (понастоящем изходът) , който удивително наподобява гигантско гърло. Него ще видите в края на разходката си в самото подземие.

Входът представлява изкуствено прокопан 150-метров тунел, през който се достига до Бучащата зала, която е втората по големина пещерна зала в България. В нея спокойно може да се побере столичния храм-паметник „Св. Александър Невски”. Залата е наречена така по грохотът, с който водата пада от внушителна височина. Дължината и е 110 метра, широчината около 40, а на места височината достига до 35 м.

Легендите говорят…

Интересно ще е да видите вдясно на самата зала изграден скален релеф в човешки ръст на стената , изобразяващ Орфей, който отвежда до малка зала.

С не малко на брой легенди за Орфей и Евридика ще бъдете запознати при обиколката на Дяволското гърло. Най- популярната сред тях е тази, която разказва как талантливият музикант Орфей се спуска в Царството на Хадес, за да спаси своята любима Евридика. По пътя към Горния свят обаче, Орфей загрижен за своята любима, се обръща назад за да се увери, че е зад него…и в този миг Хадес отново си я взима и Орфей никога повече не я вижда. Оттогава неговите песни, изпълнени на вълшебната му арфа са винаги тъжни и трогателни.

Проучвания на пещерата Дяволското гърло

И до днес след многогодишни проучвания от страна на геолози, спелеолози и други специалисти, все още никой не е успял да проследи пътя на реката. На около 400 м.от входа (изход) водите се губят в т. нар. сифон-галерия, след което излизат на повърхността под формата на подземна река извън самата пещера. Различни опити са правени за да бъде проследен водния път. Пускани са големи дървени трупи, които реката безследно поглъща и никой не знае къде изчезват. Дори има опит с оцветяване на водата на входа на пещерата. След това спелеозите отиват в другия край, за да видят след колко време ще излезе водата, като очакванията според скоростта на реката е било боята да излезе след няколко минути. След около 40 минути чакане оцветената вода се появила, което според изчисленията на учените означава, че водата изминава над 40 км. преди да се покаже от другата страна на пещерата. Друга възможност за забавянето на боята било, че тя (заедно с трупите най-вероятно) се е застояла в огромна галерия под Дяволското гърло, като след известно време престой се е показала в края на пещерата.

Правен е само един опит да бъде изследван страховития сифон, който реката образува, но експедицията (през 1970 г.) завършва трагично. Двама варненски леководолази се гмуркат, за да проучат сифона, но намират смъртта си.След залата с водопада водите на страховитата реката минават през 60 метрова галерия и излизат на повърхността през друга пещера, наречена пък „Дирника на дявола”. Тук пещерняци организират експедиции с лодки срещу течението на подземната река. Но и за тях е необходима предварително записване. А и доста голяма доза смелост?

От залата до естествения вход на пещерата се стига след изкачването на около 300 стълби. Да, наистина стълбището е доста тясно и хлъзгаво, парапетите влажни, но няма как да е иначе, защото реката се пада от дясната страна на стълбището и пръските падаща вода неминуемо ще бъдат усетени от всеки. И все пак всичко е обезопасено и няма опасност да паднете. Изградени са няколко площадки на различна височина, за да може да бъде наблюдавана реката от различни нива, както и да си направите по някоя снимка за спомен

Ще излезете пред естествения вход на пещерата, и ще се озовете на доста по-високо място в сравнение с подземното Ви приключение.

Пещерата е включена в списъка на 100-те Национални туристически обекта и всеки желаещ може да увековечи посещението си тук като постави специален печат в книжката с обектите от национално значение.

Входна такса: за възрастни 4 лв, за ученици 2 лв.

Работно време – летен сезон: 9:00-18:00

Работно време – зимен сезон: по предварителна заявка

Телефон за контакт: +359 890 222 515

Намират се в м. „Каялиецо” в западнородопския рид „Дъбраш”, на 25 км разтояние от село Лещен и са защитени скални образувания със статут на природна забележителност от 1984 г.

Разположени на 1 600 м надморска височина, сред вековна гора от бял бор и смърч.

Заемат 8 ха площ и представляват уникален комплекс от величествени стърчащи скали и скални венци с височина до 70 м.

Скални образувания „Козият камък” и „Черната скала”, на 22 км от село Лещен са обявени за забележителност през 1976 г.

„Козият камък” е разположен в красива местност с иглолистни дървета, представлява внушителна гранитна изветрена скала. Множеството правилно изсечени дупки в скалата, с различни големини, дават основание на учените да смятат, че скалата е била тракийско светилище (древна обсерватория).

Маршрутът до скалните образувания започва от горско стопанство „Беслет” и е със средна степен на трудност, което позволява самостоятелно изкачване.

„Маноилова дупка” – се намира на левия бряг на р. Маноиловски,и е най-дългата пещера в Родопския рид „Дъбраш”.

Тя е един от най-ценните спелеоложки комплекси в страната, поради богатите си пещерни образувания и значението й за опазване на световнозащитените видове прилепи.

Пещерата има карстов произход, средногодишна температура 8,7?С и дължина 2 175 м.

Тук са установени 10 от общо 32 вида прилепи в страната, повечето от които редки за България и Европа, в т.ч. световнозастрашените бехщайнов нощник, широкоух прилеп, средиземноморски подковонос и др.

Биоразнообразието се допълва от над 10 вида безгръбначни животни, сред които сляпата троглобионтна стоножка – локален ендемит, която може да бъде видян единствено в тази пещера.

Дълбокият каньон на р. Канина – на час и половина пеша от с. Ковачевица (7,8 км от село Лещен) се намира един от най-впечатляващите природни феномени в общината – „Синият вир”.

Разположен в местност с живописна девствена природа, гъста борова гора и непристъпни скали, стърчащи от двете страни на всеченото в югозападните склонове ждрело на р. Канина.

Мястото представлява каскада от прагове и водопади, спускащи се с грохот в няколко дълбоки издълбани от силата на водата вирове, където водата придобива изумруден синьо-зелен цвят.

Поддържан резерват „Тъмната гора” (площ 30,2 хa), от 1999 г. има статут на поддържан резерват. Разположен е на около 20 км. североизточно от с. Ковачевица (на 7.8 км от село Лещен), в Дъбрашкия дял на Западните Родопи, при 1500-1700 м. надморска височина.

„Тъмната гора” е най-ценната защитена природна забележителност в региона, в нея се съхранява част от вековната смесена гора – смърч, бук и ела.

В границите на резервата са разграничени 92 растителни вида, сред които се срещат и ендемитни и защитени видове, както и 119 вида гръбначни животни с национална, европейска и световна значимост.

От бозайниците специален интерес представляват сърна, златка, лешников сънливец, а от птиците черният щъркел, скален орел, глухар.

Сред безгръбначните с консервационна значимост се срещат алпийска розалия и горска мравка.

Ягодинската пещера е бисер в короната на неповторимата родопска красота. Известна е още като “Имамова дупка”. Намира се до Буйновска река, на 3 км от с.Ягодина в Родопите и на 84 км от село Лещен. Част е от неповторимия карстов комплекс на Буйновското ждрело. Пещерата е дълга 10 км, пететажна, лабиринтна и пропастна. Посетителите влизат през прокопания изкуствен отвор, докато естествения е 30 м по-нагоре.

Специална пътека минаваща през пещерата, предоставя възможност да се види красивия подземен свят, формиран в продължение на милиони години. Електрическото осветление ефектно осветява причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни бисери, “леопардовата” кожа, сталактони и много други. Някои от образуванията наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Дева Мария и Младенеца, Пижо и Пенда, други носят имената: Слона, Крокодила.

По желязна стълба се изкачва до зала, наречена “Разломна”, където истинското дъно на подземната река е покрито от огромни блокове. Интересно е да се види и т.н. “Новогодишна зала” с украсената елха. Тук всяка година местния пещерен клуб посреща новата година.

Най-горният етаж на пещерата е бил добре познат на древните енеолитни обитатели (14-13 х. пр.н.е.), чиито следи са открити до 30 метровата пропаст. Ако желаете можете да посетите енеолитните жилища, намиращи се на десетина минути от изкуствения изход. До пещерата се стига по шосето идващо от разклона при с. Настан и след това вдясно на разклона при с. Тешел. До пещерата може да се стигне и по туристически пътеки, най-известната от които идва от с.Триград(2ч. и 30мин.)

Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 метра надморска височина. Разтоянието от Лещен е 56.3 km.

Банско- една магическа симбиоза на история, традиции, култура. С всичко онова, което посетителят открива тук - старинна архитектура, героична история, автентичен фолклор, вековна култура, съхранени традиции и обичаи, специфична кухня, невероятен хумор и богата словесност-планинският, възторженски град е един своеобразен символ на българщината.

Община Банско обхваща най-красивата част от величествената Пирин планина, части от Разложката котловина, от живописния пролом Момина клисура на Места и от Дъбрашкия дял на Родопите.

Близо до града започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт.

Най-високата точка на ски центъра е 2560 м, а най-ниската 1000 м. В Банско има 75 км ски трасета, от които за начинаещи са 35%, 40% за напреднали и 25% за опитни скиори и сноубордисти. Оборудвани с машини за изкуствен сняг са 80% от трасетата. Ски сезонът е гарантиран от декември до май благодарение на 170 оръдия за изкуствен сняг TechnoAlpin и снегоутъпкващи машини Kassbohrer. Ски центърът предлага и 16 км ски път, оборудван с машини за изкуствен сняг и осветление, свързващ високите части на курорта с града. Функционират още кабинкова въжена линия с капацитет на кабинка до 8 души, един 6-седалков лифт, шест 4-седалкови лифта модел Doppelmayer, един 3-седалков лифт Poma, шест ски влека и десет детски ски влека.

В града се намират следните забележителности:

• Велянова къща, 9:00-12:00 и 14:00-17:00 ч.; почивни дни събота и неделя.
• Къща-музей „Неофит Рилски“, работно време: 9:00-12:00 и 14:00-17:00 ч. без почивен ден.
• Музей "Никола Вапцаров", 8:00-12:00 и 14:00-18:00 ч. без почивен ден.
• Постоянна иконна изложба "Банска художествена школа", работно време: 9:00-12:00 и 14:00-17:00 ч.; почивни дни събота и неделя.
• Църква "Св.Троица", 7:30-18:00 ч.; зимно време до 17:00 ч.

Гоце Делчев се намира в югоизточното подножие на Среден Пирин, в Гоцеделчевската котловина. Разтоянието от с.Лещен е 14 км.

Центърът на града се намира на 545 m надморска височина. Градът е разположен на двата бряга на Неврокопската река (наричана още Градската река), приток на река Места, което тече на 3 километра от града.

Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 в. н. е. от римския император Траян и развалините му се намират на IX километра източно от Неврокоп – името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис. Notitiae Episcopatuum споменават този град като архиепископско седалище до XI век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от IX – X век, които се смятат за непосредствени предци на съвременния град.

Музеят в Гоце Делчев съхранява старинна римска колесница, открита наскоро в региона. Освен това тук намират място и изложбите на антични предмети, открити при разкопките на Никополис ад Нестум.

Село Делчево се намира в полите на Южен Пирин, на 9 километра от град Гоце Делчев и 23км от село Лещен. Надморската му височина е 1050 метра.

Има данни за съществуването на селището още от римската епоха. Откритата наблюдателна и охранителна кула свидетелства за различни дейности от това време.

Поминъкът на населението му през XIX в. е свързан със земеделие (отлгеждане на тютюн), животновъдство и отчасти с кираджийство, дюлгерство и дърводобив. В края на века в селото живеят 560 жители българи - христяни, повечето от които са избити от турската войска по време на подготовката на Илинденско – Преображенското въстание. През 1908-1909 година селото има 126 български къщи с население 613 души. През 1934 г. селото е прекръстено с името на българския революционер Гоце Делчев.

Селото има своеобразен архитектурен облик, в който хармонично са съчетани стръмния терен, амфитеатралното разположение на къщите и тесните, покрити с калдаръм улички. Голяма част от жилищните сгради са строени в края на XIX и началото на XX век от местни майстори. Принадлежат към типа възрожденска къща: 27 от тях са паметници на културата. Старинните му къщи, повечето строени през втората половина на XIX в., са накацали амфитеатрално на стръмния югоизточен склон на планината. На някои места използва скалата направо за зид на приземния етаж и се наблюдава едно интересно вплитане на природата в архитектурния облик на селото. Доста от къщите са с еркерно наддаване на втория етаж. Те, в съчетание с тесните, виещи се по планинския скат улички с калдаръм, създават на места типична възрожденска атмосфера. По – голяма част от къщите на Делчево са обявени за архитектурни паметници на културата. Църквата “Успение Богородично” е в центъра на селото. Строена през 1838 г. Тя е трикорабна каменна постройка с галерия от юг и купол на централния кораб (вероятно добавен при преустройството). Художествена стойност в интериора на църквата имат рисуваният дървен иконостас с 10 сцени от Шестоднева, изобразени върху подиконните пана (XIX в.), стари царски двери (края на XVI – XVII в.) и иконите (66 на брой XIX в).

Районът около селото е подходящ за екскурзии и планинарство, за обучения и алтернативен туризъм, за разходки с велосипеди, мотори и коне до „Попови ливади” и римската „Момина кула”. По горските еко-пътеки ще намерите заслони с чешми и огнища, букова вода, живописни водопади и поляни с билки и гъби. Развиващия се селски и културен туризъм променя облика на селото в последните години. Реновиран е площада, кметството и старото училище - вече Туристически Информационен Център.

Редовни събития

Ежегоден фестивал на виното и любовта - "Денят на Трифон Зарезан" с пресъздаване на "Делчевска Сватба", традиционно зарязване на лозята и Конкурс за Домашни вина през февруари месец. Ежегоден Традиционен Събор на селото "Константин и Елена" - 21 май Ежегоден международен Фестивал на Древните Тайнства "Еньов Ден" - 22-25 юни

Село Долен се намира в планински район, в Родопите, на 31 км от с. Лещен. Долен е наследник на стари тракийски махали, чиито останки и днес могат да се видят около селцето. Баирите са осеяни с тракийски некрополи. Запазени са също и тракийските лозя, ползвани чак до края на българското възраждане. Селото се намира на стар римо-тракийски път, свързвал Драма с Тримонциум.

Доказателство за това са историческите останки от самия път в източния край на селото, както и римския мост в местността Банян. През I век от н.е. римляните, по военни съображения, преместват трасето на пътя и построяват нов мост в близост до село Крибул, като по този начин осигуряват преминаването на войските през огрени от слънцето пътища, а по-точно, на юг от Сатовча. Така селото остава изолирано от главния поток на войски и кервани.

Долен е място, където не през една епоха са се укривали преследвани от закона хора, а и такива, които били несъгласни с новите социални уредби на поредните чужди владетели. Теренът е хълмист, пресечен от множество реки и дерета - притоци на Бистрица. Сега съществуват модерни пътища, но някога в далечните епохи картината била съвсем различна - съществували само стари тракийски пътеки и речни бродове. Траусите са имали стройна система за опазване на пътищата. За това свидетелстват поне три наблюдателни поста, разположени не на римската магистрала, а по старите тракийски пътища. Кастата, която била призвана да извършва тази дейност се наричала Молтроси. Това е единствената структура, оцеляла през времето на византийското владичество, ранното и късно средновековие и дори османското владичество. Причина да се случи и позволи това е явната нужда от охрана на пътищата, ранното предупреждение за идваща заплаха, както и плащане на пътен данък.

Доленските майстори се славили като най-добрите в каменната зидария. И днес всяка една от 300-те къщи е с уникален архитектурен план. Новата църква "Свети Никола" е построена през 1834 година. За нейното изписване са канени зографи от далечни краища на страната.

Населението е смесено - християни и мюсюлмани. В селото има както църква, така и джамия.

При археологически проучвания край Долен са открити антично селище, късноантично селище, късноантичен некропол, късноантична крепост, късносредновековна църква и находище с останки от металодобив.

Селото е обявено е за архитектурен резерват. В него има 350 традиционни родопски къщи. Те са покрити с тикли (каменни плочи).

Камбаните на местната църква са лети 7 пъти, докато се постигне идеалният звук. Камбанният звън се чува на 8 км.

Редовни събития

Всяка година през първата събота и неделя от месец август се провежда традиционен събор в местността Свети Илия, където има църква и вила за нощуване към нея. На 2 км от тази местност при ясно време се вижда Бяло море.

Праисторическо селище и тракийско светилище

Намира се в м. „Градището”, на 2,5 км североизточно от центъра на с. Долно Дряново и на 20 км от село Лещен. Скалният комплекс съчетава новооткрито халколитно селище (V хил. пр. Хр.) и светилище от късната желязна епоха (VI-II в. пр. Хр.). Съчетава относително рядък природен феномен с тракийски култов център, с предварителен статут на паметник на културата от национално значение. Природният феномен представлява 3 големи каменни човешки глави, известни в науката като миметолити и скални фигури, наподобяващи патица, орел, костенурка, змия, вълк и други животни.

Древните траки превръщат мястото в светилище, като изсичат в скалите различни кръгове, големи човешки стъпки и трон с култови цели, а за вход са използвали т.нар. «промушвачка” или „чистилище” (долмен).

В района е регистриран и значителен културен пласт от халколита, като специално внимание заслужава намереният глинен съд на възраст около 7 000 г.

Скални глави – култов комплекс

Култовият комплекс с каменни глави и долмени се намира на 5 км. от с. Долно Дряново по посока пътя за Сватовча и Доспат. Мегалитите се откриват трудно без предварителна информация, те са обрасли с храсталаци и борова гора. Местните хора с готовност дават разяснения как да се намери светилището. Пътят е поддържан, може да се измине с кола.

Култовия комплекс е открит от проф. Тодор Бояджиев към 2000 г. До 2006 г. професорът не дава гласност на находката си. През 2006 г. публикува във вестниците статии и снимки от светилището. От тогава то става известно на археолозите и обществеността. Гигантските глави и долмени съществуват в тази част на Родопите от хилядолетия. Местните жители : овчари, дървосекачи и ловци са ги виждали многократно. Но те се ги възприемали като игра на природата и не са им отдавали значение.

Древното светилище е уникално, без аналог в България и на Балканите.

Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите. Разтоянието от Лещен е 55 км.В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат. Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. В следствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но се задържа сняг. В околностите на града са намирани останки от 4-5 век пр.н.е.. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.

Културно-исторически резерват „Ковачевица” – намира се на 7.8 км от село Лещен. Живописното село е разположено на 1000-1100 м надморска височина в родопския рид „Дъбраш”.

Създадено е в средата на ХV в. от български преселници. През втората половина на ХVІІІ в. тук се заселват българи майстори-зидари от Костурско, с което се поставя началото на добре развит център на зидарството.

Поради стръмния терен на местността, архитектурата тук се отличава с компактни постройки и уникално разположени къщи. Многобройните задънени, калдъръмени улички, сложните кръстовища и проходи създават една неповторима атмосфера.

Къщите и днес са покрити с традиционните каменни плочи (тикли), над които се извисява оригинален каменен комин.

Неповторими със своите архитектурно-художествени качества са Шумаревата, Гюзлевата, Сарафовата, Коювите къщи, като шест от тях имат статут на паметници на културата с национално значение: Даскаловата, Шунгуревата, Дишляновата, Шимеровите, Банговата и Пиларевата къщи.

Днес в селото са запазени 112 къщи носещи духа на типичната Ковачевска архитектура, като голяма част от тях са реставрирани.

Ковачевица е едно от 9-те селища в България с изцяло запазена възрожденска архитектура, със статут на исторически и архитектурен резерват от 1977 г.

Село Рибново се намира в планински район. Разтоянието от село Лещен е 28 км. Рибново е може би едно от малкото села в България, където ежегодно се строят десетки къщи.

Село Рибново е с най-голямо население в община Гърмен, въпреки че преносно казано е откъснато от света, заедно с Осиково. В селото са открити находища на антимон.

В 19 век Рибново е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя.

Населението е съставено изцяло от помаци и изповядва ислям.

В с. Рибново се провеждат едни от най-интересните сватби в България. Те се провеждат през зимата, когато всички хора се приберат в селото, тъй като през летния сезон голяма част от населението отглежда тютюн в различни краища на България.

Сватбата е запазила старите български обичаи на сгодяването, както и местните обичаи, повлияни от исляма. Празника продължава 5 дни, съпътстван с много песни и танци на площада. Кулминацията е през втория ден – рисуването на лицето на булката т.нар. лепене на гелина.