BG EN FR

Активности

Къщата предлага и следните активности през различните периоди на годината:

Билкарство

Районът около с. Лещен е богат на лечебни растения, които могат да се наблюдават както в откритите места (по поляните и край течаща вода), така и в горите.
Видове лечебни растения, които могат да се наблюдават:

Лечебни растения в горите

Бял бор (Pinus sylvestris L.)

Вечнозелено иглолистно дърво с право, високо до 40 м стъбло и прешленовидно разположени клони. Листата са иглести, сивозелени, до 7 см дълги, по 2 заедно. Шишарките са удължени яйцевидни, събрани на групи, със завити надолу дръжки. Расте в планините от 1000 до 2200 м надморска височина особено по склонове с южно изложение. За лечебна цел се използват боровите връхчета събрани преди разпукването им. Упражнява противовъзпалително, пресушаващо бронхиалните секции, слабо противомикробно, антисептично действие.


Черна боровинка (Vaccinium myrtillus L.)

Полухраст със силно разклонени тънки ръбести стъбла. Листата са с къси дръжки, последователни, светлозелени, яйцевидни, стеснени към върха, по ръба ситно назъбени, опадат през есента. Цветовете са разположени единично в пазвите на горните листа. Плодът е многосеменна, сферична, синкавочерна ягода, с приятно-киселосладък вкус. Цъфти от май-до юли. Среща се по високите планини над 1000 м надморска височина из иглолистни гори, а също така и по билото на планината из пасищата. За лечебни цели се събират листата и плодовете. Действа затягащо, антисептично, противовъзпалително и при очни възпаления.

Горска ягода (Fragaria vesca L.)
Многогодишно растение с дълги пълзящи стъбла леко окосмени; листата предимно приосновни, сложни, тройни, с дълги дръжки. Отделните листчета са яйцевидни и назъбени. Цветовете са бели събрани, събрани в съцветия, върху разклонени дръжки. Чашката е двойна, с по 5 листчета във всеки кръг. Използват се плодовете и листата. Разширява кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и усилва съкратителната способност на сърцето. С превъзходните си вкусови качества плодовете на ягодата са ценен диетичен продукт.


Планински очиболец (Potentilla erecta)
Многогодишно растение. Стъблата са приповдигащи се или изправени, тънки, в горната си част разклонени. Приосновните листа са с дълги дръжки, с 3 или 5 листчета, стъбловите са винаги тройни, приседнали с 2 едри прилистника. Цветовете са единични, жълти, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Расте из влажни и сенчести места, или по влажни поляни между 500 и 2800 м надм. в. Използва се коренището. Действа запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, спазмолитично.


Бясно дърво (Daphne mezereum L.)
Храст, достигащ до 2 м височина. Стъблото слабо разклонено, изправено, в долната си част безлистно. Кората е сива или жълтеникаво-сива. Листата са меки, ланцетно-линейни, наредени последователно. Цветовете са розови и силно ароматични, появяват се преди разлистването. Плодът е червен, сочен, с едно семе. Видът е характерен за горния планински пояс на 1400-1500 м надм. в. Среща се като подлес на иглолистните гори заедно с черната боровинка. Употребява се кората външно при кожни заболявания. Цялото растение е силно отровно. Да се употребява само по лекарско предписание

Лечебни растения на открити места

Коприва (Urtica dioica L.)

Многогодишно растение, покрито с парливи власинки. Листата сърцевидно-яйцевидни, едро назъбени. Цветовете дребни, зеленикави, в съцветия в пазвите на листата. Достига височина до 3 м, цъфти юни-септември. Широко разпространено растение по ливадите и сенчестите места. Използват се листата и корените, действа кръвоспиращо, диуретично, антианемично. Употребява се при рани, натъртвания, отоци, косопад и др.


Бял равнец (Achillea millefolium L.)
Многогодишно растение. Стъблото право, неразклонено, с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Расте по тревистите места, край пътищата, по ливадите, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина. За лечебни цели се ползват цветните кошнички и надземната част. Действа кръвоспиращо, болкоуспокояващо, ободряващо, нормализира двигателната и секретната функция на стомаха.

Жълта тинтява (Gentiana lutea L.)
Многогодишно растение. Коренището месесто и дебело, стъблото изправено неразклонено 1,5 м високо. Листата са срещуположни, елипсовидни до яйцевидно елипсовидни, целокрайни, заострени, надлъжно надиплени. Стъбловите листа са по-дребни, с къси дръжки. Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни прешлени в пазвите на най-горните 3-7 двойки листа. Цъфти юли-август. Расте по открити поляни, по билото на планината, по каменливи склонове между 1600-2000 м надм. в. Използва се коренът. Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Защитено от закона, включено в Червената книга на България.

Лопен (Verbascum phlomoides L.)
Двугодишно, мъхесто влакнесто растение, стъблото право, неразклонено до 1,5 м височина с последователни листа. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидни съцветия. Среща се по сухи, тревисти места, песъчливи и каменливи склонове, из редки храсти, по ливадите и пасищата. Използва се венчето с прикрепените към него тичинки без чашката. Лопенът има омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сапонини и слузно вещество.

Обикновено шапиче (Alchemilla vulgaris L.)
Многогодишно растение. Коренището тъмнокафяво, стъблото високо до 50 см. Листата са последователни, долните с дълги дръжки, горните-приседнали; плитко или дълбоко длановидно нарязани на 7-9 дяла. Цветовете са дребни жълтозелени събрани на върха на стъблото в щитовидно метличести съцветия. Расте по тревисти места, поляни, пасища, край потоци, обикновено до 1000 м надм. в. За лечебни цели се използват листата или цялото растение. Действа кръвоспиращо, антидиарично, противовъзпалително.

Велопътеки

Велопътека “Гълъбова поляна”

("Горски пункт - път за Дългия чучур - Гълъбова поляна - Крива река - Горски пункт")

Велопътеката, с дължина 3,5км, е изградена в местността Попови ливади (Папаз чаир) на 28 км. от с. Лещен, с начална точка местността "Горски пункт" с надморска височина 1410,0м, като завършва на същото място. Трасето преминава по съществуващ горски път с максимално изкачване до 1446,5м надморска височина. Отклонява се в западна посока по съществуваща пътека, на която в участък от 580м са окастрени на храсти, извършени са ръчни изкопни работи за подравняване на пътеката с чакъл, отклоняване на течащи води, ерозиращи пътеката. Пътеката преминава през м.Гълъбова поляна (1388,2м надм.височина), която се посещава от много летовници и е естествено място за пикник. На поляната е изграден заслон, открито огнище, маса с 4 пейки, кошчета за отпадъци. Маршрутът продължава със спускане до Крива река (1360 м надм.вис.). Оттук нататък започва постепенно изкачване, като пътеката се движи по съществуващ горски път покрай коритото на Крива река и се обединява с туристически маршрут №3 в точка с надм.вис. 1365,3м. Трасето преминава през борови, смърчови гори и пресича две поляни. По пътеката са поставени указателни табла, монтирани са дървени стълбове, указателни стрелки, предупредителни и забранителни табели, туристическа маркировка. Територията през която преминава пътеката и местата на които са изградени туристически елементи е Държавен горски фонд.

Велопътека “Лагера”

("Ученически лагер - Средненски чукар - Старият хотел - път Тешовски пункт - Ученически лагер")

Маршрутът на пътеката е кръгов, както всички други веломаршрути и е изграден с дължина 3км около Ученически лагер в м.Попови ливади. В участъка от м.Старият хотел до Ученически лагер са извършени дейности по подравняване на пътеката, окастряне на храсти и направа на леки укрепителни съоръжения за отклоняване на водни потоци. Най-ниската точка на маршрута е м.Ученически лагер (1305,5м надм.вис.), а най-високата точка е 1378,5м. Трасето преминава през борова и смърчова гора, в отделни участъци се движи по съществуващи горски пътища. По цялата пътеката са поставени указателни табла, монтирани са дървени стълбове, указателни стрелки, предупредителни и забранителни табели, туристическа маркировка. Територията, през която преминава пътеката и местата на които са изградени туристически елементи е общинска собственост (Ученически лагер) и Държавен горски фонд.

Велопътека “Млаки” и Туристически маршрут № 1

("Горски пункт - Дългия чучур - м.Млаки - Тешовски пункт - Туповишка река - Горски пункт")

Велопътеката и туристическия маршрут №1 съвпадат като трасе. Това е най-трудният и най-дълъг маршрут – 14 км, като целият маршрут се движи по съществуващи горски пътища. Както всички останали маршрути започва от м.Горски пункт. Движи се в южна посока с постепенно изкачване до м.Дългия чучур (1520м), където има фунционираща чешма и е естествено място за почивка и приготвяне на храна. Изградени са отводняване на чешмата и оформяне на място за пикник с изграден заслон, маса с 4 пейки, кошчета за отпадъци. Пътеката продължава на юг и се движи по международен туристически маршрут Е-4 до местността "Млаки" (1600м.), която е на-високата точка по трасето. Тук има широка поляна, в северната част на която, е изграден нов заслон, открито огнище и маса с 4 пейки, направа на нова чешма с довеждане на вода от 170м, кошчета за отпадъци, указателни, предупредителни и забранителни табели. Между м.Млаки и следващата точка от маршрута има участък с дължина от 350м на който са извършени дейности по укрепване на пътеката, с цел предотвратяване на ерозията. Маршрутът преминава в плавно спускане към м.Тешовски пункт (1550м), където има изградено открито огнище, маса с 4 пейки, подмяна на дървени елементи на съществуваща пейка с маса, ремонт на довеждащ водопровод на съществуваща чешма. Пътеката пресича Туповишка река (1545м) на която също е изградено място за пикник – открито огнище, маса с пейки, кошчета, указателни, предупредителни и забранителни табели. По протежението на трасето се откриват гледки към в.Моторог, планините Славянка и Стъргач. По цялата пътеката са поставени указателни табла, монтирани са дървени стълбове, указателни стрелки, предупредителни и забранителни табели, туристическа маркировка. Територията, през която преминава пътеката и местата на които се са изградени туристически елементи е Държавен горски фонд.

Гъбарство

Срещаните гъби в района около село Лещен са манатарки, печурки и пачи крак.

Еко пътеки

Канинската екопътека е създадена по проект “Нови алтернативи за поминък за общините Гърмен и Босилово, чрез развитие на устойчив туризъм и сътрудничество между община Гърмен и община Босилово” през 2006 година по програма “Опазване на околната среда, културното наследство и институционално сътрудничество на регионално / местно ниво - България - Македония

Маршрутът е с дължина 13 км и преминава през гористи и скалисти местности, с множество живописни гледки и богато биоразнообразие. Изборът на маршрут е базиран на комплекса от качества на региона – той е едно от малкото места, където се открива съчетание на богато културно наследство и природни дадености. Туристите могат да се наслаждават на чудесни скални, горски и речни местообитания и редки видове растения и животни.

Канинската екопътека е много вариантна, с възможност за избор на преходи между 2 и 10 часа, и ударение върху различни акценти, свързани с конкретни обекти на природното и културното наследство. Пътеката се състои от:

- голям кръг : с. Ковачевица – с. Скребатно- с. Горно Дряново – с. Ковачевица, като начална /крайна / точка може да бъде всяко едно от тях.

- малък кръг : с. Горно Дряново – ждрелото и каскадата на Черна река – с. Горно Дряново.

- 6 основни отсечки, свързващи отделните населени места. Тези отсечки могат да се преминават отделно една от друга , с начална и/или крайна точка, както следва :

  • с. Скребатно – през стръмен скален рид и втори мост над р.Канина- с. Горно Дряново;
  • с. Скребатно – през стръмен скален рид и втори мост над р. Канина – с. Лещен;
  • с. Скребатно – през първи мост над р. Канина – с. Ковачевица;
  • с. Ковачевица- през подземен коридор (Ризова дупка)- с. Горно Дряново;
  • с. Лещен – през подземен коридор (Ризова дупка) – с. Ковачевица;
  • с. Лещен – през подземен коридор (Ризова дупка) – с. Горно Дряново.

Екопътеката съдържа и няколко труднодостъпни екстремни места, където чрез специални съоръжения( дървени стълби, стъпала, въжета, високи премествания, парапети и др.) се осигурява безопасност на предвижването и се предоставя възможност за едно по-екстремно преминаване през няколко предизвикателства , представляващи преодолими естествени препятствия. Те са:

- Подземен коридор в местността „Еремиева скала” (Ризова дупка), с дължина 15м. , широчина 2м. , и височина 10-12м. , с два отвора- съответно за спускане и изкачване , устроени с дървени стълби , парапети и обезопасяващи съоръжения.

- Ждрело и каскада на р. Черна река под с. Горно Дряново, включени в малкия затворен кръг на екопътеката. Преминава се през няколко дълги премествания, дървени платформи и парапети, естествен заслон и множество стръмни стъпала.

- Стръмен скален рид на западния бряг на р. Канина под с. Скребатно, устроен с високи стълби, дървени парапети, въжета, каменни и дървени стъпала, необходими за безопасно и достъпно преодоляване на предизвикателството.

Възможни са различни комбинации за преминаване на участъците на екопътеката, съобразени с наличното време и аранжирани според метеорологичната обстановка, наличието на водоизточници (чешми), степента на трудност на трасето, възраст, подготовка, опит и интереси на посетителите. В близост до екопътеката, над 500м. от с. Ковачевица по пътя за Синия вир, е изграден бивак със заслон, маси, пейки, огнища, места за пикник и/или за пребиваване на палатки.

Наблюдение на птици

От Попови ливади, пешеходен маршрут до връх Свещник (или Ореляк – по избор).
Наблюдение на птици със специализиран водач.

Птици в района на вр. Ореляк и вр. Свещник (районите са близки и затова обединени):

Gallery

Скален орел

(Aquila chrysaetos)

При възрастните главата и задната част на шията са жълтеникави със златист оттенък. Останалото оперение е тъмнокафяво с широка неясна черна ивица на върха на опашката. Младите до 3-4 г. са с тъмнокафява окраска с бяла основа на маховите пера. Обитава разнообразни скални райони в близост до открити пространства.Защитен от Закона за биологичното разнообразие. Включен в Червената книга на България.

Gallery

Обикновена ветрушка

(Falco tinnunculus)

Мъжкият е със сиво-сини глава и опашка и кафяв гръб, изпъстрен с черни щрихи. Младите и женската по главата и опашката са също кафяви, с черни щрихи и препаски. Повсеместно разпространена, гнезди по планински терени по планински върхове. През зимата е обикновен вид в предпланинските склонове до 1000 м н. в. Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Gallery

Планински кеклик

(Alectoris graeca)

Възрастните отгоре са сиво-кафяви, тялото отстрани е белезникаво с черни тесни препаски. Коремът и подопашието са кремави. Ушите са черни, гърлото и гушата са бели, оградени с черна огърлица, закръглена на гърдите. Младите са без огърлица и с неясни препаски по слабините. Обитава скални терени до най-високите върхове. През зимата е наблюдаван до горната граница на гората.

Gallery

Яребица

(Perdix perdix)

Възрастните са сиво-кафяви, на гърдите с подковообразно тъмнокафяво петно. При мъжкият перата по надкрилията са с надлъжна белезникава ивица, а при женската тя е пресечена от охристи препаски. Младите са с белезникав корем. Повсеместно разпространена. Обитава открити терени. През зимата – в предпланинските райони до 900 м н.в.

Gallery

Горска чучулига

(Lullula arborea)

Възрастните отгоре са кафяви с черни резки. Веждите са белезникави и се съединяват на тила, който е с къса качулка. Тялото отдолу е белезникаво, по гърдите с жълт оттенък и черни щрихи. При младите оперението отгоре е с бели ръбове по крилата, а щрихите по гърдите са малко. Обитава горски поляни, сечища и други открити пространства от 900 до 2200 м н.в. Прелетна птица. Пролетният прелет е през март, а есенният през октомври.
Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Gallery

Пъстрогуша завирушка

(Prunella collaris)

Възрастните отгоре са пепелявосиви с кафяви и черни пъстрини. Гърлото е бяло с кафяви петна, отделено от гушата с черна ивица. Останалата долна част на тялото е сива с кафяви щрихи по слабините. При младите гърлото и тялото отстрани са сиво-кафяви. Обитава високопланински райони – най-многобройна е по субалпийски ливади. През зимата се среща от 400 до 2000 м н.в. Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Gallery

Сиво каменарче

(Oenanthe oenanthe)

При мъжкия темето, шията и гърбът са сиви, челото, веждите и кръстът – бели, а презочната ивица, бузите, крилата и задната половина на опашката – черни. Отдолу е белезникъв с охрист оттенък. Женската отгоре е кафява с добре очертани, белезникави вежди и тясна черна ивица на опашката. Младите са неотличими от младите на другите видове каменарчета. Широко разпространено по открити, сухи каменисти места . Прелетен вид. Прелетът е през март и септември. Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Gallery

Пъстър скален дрозд

(Monticola saxatilis)

Мъжкият е пъстроцветен – главата, шията, гушата и надопашката са синьо-сиви, задната част на гърба е бяла, опашката, гърдите и коремът са ръждивочервени, а крилата – черно-кафяви. При женската оперението е светлокафяво с петна. Обитава скалисти места, проломи, алпийски терени. Прелетен вид- долита през първата половина на април, а през есента се среща до края на октомври. Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Gallery

Жълтоклюна гарга

(Pyrrhocorax graculus)

Възрастните са с черно оперение със синьо-зелен метален блясък. Клюнът е къс, слабо извит надолу и яркожълт, краката са тъмночервени. Младите са по-матови, с тъмнооранжеви крака и сиво-жълт клюн. Обитава вулканични и варовикови скали, карстови пропасти, проломи, както и по-ниски хълмисти райони. Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Gallery

Гарван

(Corvus corax)

Възрастните са черни с виолетов, син или пурпурен блясък. На гърлото има множество щръкнали перца, които образуват брада. Младите са матовочерни, почти без блясък и със слабо изразена брада. Обитава скалисти терени над горната граница на гората. През зимата посещава открити пространства до 1000 м н.в. Защитен от Закона за биологичното разнообразие

Птици в района на местността Попови ливади:

Gallery

Малък ястреб

(Accipiter nisus)

Мъжкият отгоре е тъмносив, а отдолу – белезникав с ръждивокафяви препаски. Бузите са светлокафяви, веждите сиви, а опашката е с 4-5 черни ивици. При женската веждите са бели, а препаските отдолу – черно-кафяви. Обитава широколистни и иглолистни гори до 2000 м н.в. През зимата се среща често до 1200 м н.в. Защитен от Закона за биологичното разнообразие. Включен в Червената книга на България.

Gallery

Лещарка

(Bonasa bonasia)

Мъжкият отгоре е сиво-кафяв, а отдолу – белезникав с едри кафяви петна. Главата е с качулка и червени вежди, гърлото е черно. Женската е ръждивокафява, качулката е слабо изразена, а гърлото е светло. Обитава гори с богат подлес и поляни. Защитен от Закона за биологичното разнообразие. Включен в Червената книга на България.

Gallery

Глухар

(Tetrao urogallus)

Мъжкият е черно-кафяв със зеленикав метален блясък по гърдите и бели щрихи по корема и слабините. Има големи, голи кървавочервени вежди. Женската е кафява с многобройни черни препаски. Обитава планински гори с поляни и богат подлес от храсти. Включен в Червената книга на България.

Gallery

Гривяк

(Columba palumbus)

Възрастните са сиви с голямо бяло петно отстрани на шията. Крилото отгоре е с широка бяла ивица. Младите са без петна по шията. Обитава разнообразни гори. През зимата се среща на ята до 150-200 екз. в обработваеми полета и хълмисти райони до 1200 м н.в.

Gallery

Кукувица

(Cuculus canorus)

Мъжкият отгоре е сив с по-тъмни крила и опашка.Гърлото и гушата са сиви, а гърдите и коремът – белезникави с черни препаски. Женската е подобна на мъжкия, но тялото отдолу е с многобройни препаски. Обитава разнообразни гори. Прелетна птица. Прелетът е през март и през септември-октомври. Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Gallery

Черен кълвач

(Dryocopus martius)

Мъжкият е черен, само челото, темето и тилът са червени. При женската тилът е червен. Младите са с кафяв оттенък, а главата е червена и изпъстрена с малки черни перца. Обитава стари широколистни, смесени и иглолистни гори от 800 м н.в. до горната граница на гората. През зимата се среща и в най-ниските части на планината. Защитен от Закона за биологичното разнообразие. Включен в Червената книга на България.

Gallery

Червеногръдка

(Erithacus rubecula)

Възрастните отгоре са тъмнокафяви с ръждивокафяви чело, бузи, гуша и гърди. Коремът е белезникав, опашката тъмнокафява. Младите са изпъстрени с кафяви петна. Обитава гори от 600 до 2200 м н.в. Най-многобройна е във формацията от смърч. През зимата се среща по-ниско, до 1600 м н.в. Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Gallery

Жълтоглаво кралче

(Regulus regulus)

Мъжкият отгоре е маслиненозелен, главата отгоре е жълта с оранжево петно по средата (при женската липсва), оградено с черни надочни ивици, разделени на челото. Отдолу е сив с зеленикав оттенък. При младите главата е маслиненозелена. Обитава планински иглолистни гори. Най-висока плътност има във формациите от смърч и бяла мура. През зимата обитава и предпланински райони до 800 м н.в. Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Gallery

Черен синигер

(Parus ater)

Гърлото и главата са лъскавочерни, а бузите и тилът са бели. Гърбът е пепелявосив, оперението отдолу е бяло с кафеникав оттенък по слабините. Обитава иглолистни планински гори. Най-многоброен е във формациите от смърч и черен бор. През зимата се среща повсеместно. Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Gallery

Сокерица

(Nucifraga caryocatactes)

Възрастните са тъмнокафяви с многобройни едри бели капковидни петна, само главата, крилата и опашката са черни. Подопашката е бяла. При младите белите петна са по-размити. Обитава иглолистни гори във високите части на планините. Най-многобройна е във формацията от смърч. Защитен от Закона за биологичното разнообразие.

При условие, че е предвидена нощувка в района, може да се предложи и нощна разходка в гората за „слушане“ на птици – много атрактивна дейност, радваща се на все по-голяма популярност сред любителите на този вид програми.

Минерални извори

В подножието на хълмовете, върху които е кацнало село Лещен, на 8 км се намира Огняново, най-посещаваният балнео курорт в района и един от най-известните в България.

Непосредствено до селото минава известната с красивите си водопади и изобилие от риба река Канина. Тя извира далече от сърцето на родопите и с времето е образувала дълбоки каньони, впечатляващи с удивителна панорама и красота.

Със своите топли минерални извори, богато разнообразие от ресторанти и балнеолечебни центрове курортът привлича множество туристи през всеки сезон. Много от тях дошли ,за да се насладят на лечебната вода,която има благоприятно въздействие върху редица заболявания.

Съществуват две групи минерални извори, отстоящи на 1 км една от друга. Първата група от 14 извора, известна под наименованието “Градски бани”, е разположена по долината на буйната река Канина, а втората група от 3-4 извора, така наречените “Селски бани”, се намира на 1 км североизточно от с. Огняново – оттук и наименованието “Огняновски минерални бани”.

Минералната вода е бистра без миризма и приятна за пиене. Температурата на извиращата вода варира от 39 до 43°. Огняновската вода лекува гинекологични заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат, улеснява работата на бъбреците, действа противовъзпалително на периферната нервна система, успокоява болни при ревматизъм и невралгия и помага при камъни в жлъчния мехур и бъбреците.

При първата група минерални извори има три бани, а при втората – две.

Разположени по каньона на р. Канина Огняновските минерални бани предлагат приятна почивка през цялата година. Заобикалящите ги иглолистни и акациеви гори, както и чистите води на р. Канина допринасят за привлекателността на района. Изключителна гледка се открива от близките склонове към върховете на величествената Пирин планина.

В селото са открити множество археологически разкопки доказващи, че лековитата сила на тукашната минерална вода е била умело използвана още от времето на древните римляни.

Парапланеризъм

Gallery

В близост до гр. Гоце Делчев или на 15 км от село Лещен има три естествени терена за полети: ниска площадка – 40 м., площадка на средна височина – 150 м. и висока площадка над 500 м. (край с.Делчево). Местата са достъпни и удобни за обучение и практикуване на полети с парапланер.

В курортната местност Попови ливади има две подходящи места за излитане с парапланер: м. “Чала” – 2000 м. под връх Ореляк и връх Свещник – 1990 м. Местността “Чала” е на 6 км. от центъра на Попови ливади – “Пункта”. До “Чала” се стига по черен път. До другата площадка се пътува по черен път, който стига на 2-3 км. под връх Свещник. До мястото за излитане може да се стигне с джип или пеша.

Начин на предлагане:

В зависимост от времето, полетите от площадките могат да продължат от 30 минути до 3 часа. Площадките са достатъчно широки, за да могат да се използват едновременно от 12-15 парапланеристи. Тези любители на екстремните спортове обикновено пристигат напълно оборудвани и се нуждаят само от водач, което в случая е добре, тъй като на местно ниво няма готовност да се предлага под наем екипировка за обучение и тандемно летене. Все още липсват сертифицирани инструктори сред местните пилоти.

Работилница за възраждане на занаятите

Работилницата се намира в село Дъбница, на 12 км от село Лещен.

РВЗ представя разнообразни дейности и услуги, като например: изработка на тъпани и тамбури, използвайки старинна ръчна технология, традиционни пафти и съответстващите им тъкани колани (и двата продукта се изработват, използвайки традиционна технология), традиционни цървули, декоративни възглавници, метли и др.

В работилницата се предлага и демонстрация за туристи на използваните разнообразни ръчни технологии и възможност за туристите да вземат лично участие в работата и/или да закупят някои от продуктите.

РВЗ изпълнява и специфични клиентски поръчки за изработка на определени продукти.

Галерия Дари и Борис Христов

Gallery

Една от големите атракции на Лещен е галерията на големия български поет Борис Христов и неговата съпруга - художничката Дарина (galleryleshten.com).

В една някогашна, наузнаваемо ремонтирана плевня, пред големия прозорец, който разкрива неописуема гледка към Пирин и долината на Места, са подредени картини на Милко Божков, Захари Каменов, Дарина Христова и други съвременни художници, добре познати в много държави из целия свят, дървопластики и съдове за бита от дърво, измайсторени от Христо Йотов, изделия от камък и фотографии,чийто автор е самият поет.

Цял ден там влизат хора, той им пуска изискан джаз, показва своята мъдра поредица "Каменна книга", "Книга на мълчанието" и "Книга от заглавия", предлага редки издания...

В галерията има и красиви подаръци в по-голям тираж за лични или фирмени празници.

Често гостуват приятели на живеещите вече близо 15 години в съседната къща Борис и Дарина, сега и с малкия Мартин, и изнасят импровизирани концерти. Домакините дори са направили малък амфитеатър в просторния двор. Пак на фона на Пирин.

Там са свирили Милчо Левиев, Росен Захариев, Биляна Вучкова, Ага Дзюбак и други, пяла е Вики Алмазиду.

Духовни храмове и култруни паметници

Gallery

Църква "Св. Никола"

с. Ковачевица

Построена е през 1848 г. и е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение. Представлява трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла апсида от изток и външна галерия от запад. През 1893 г. северозападно край нея са пристроени 4-етажна камбанария и килийно училище, които заедно с църквата са обградени от каменен зид и образуват оригинален архитектурен ансамбъл. На тавана е разположено изображението на „Христос Вседържител” (1848 г.), а над колоните са монтирани икони с образи на пророци.

Интериорът на църквата се е оформял от различни майстори през годините. Липсват стенописи, но има декоративни мотиви (дърворезба и живопис) по иконостаса, таваните, аркадите, амвона и архиерейския трон. Архангел Гавриил и Богородица от „Благовещение” и четирите фигури на църковните отци под тях са изписани с миниатюрна прецизност. В църквата се съхраняват и по-стари икони – „Йоан Предтеча” (1736 г.), „Богородица с младенеца” (XVIII в.), „Христос на архиерейския трон” (XVIII в.), „Богородица” и „Дейсис” (1807 г.) от тревненския зограф Димитър Коюв.

Gallery

Църква "Св. Георги"

с. Гърмен

построена е през 1837 г. Декоративната живопис по иконостаса и иконите са с художествена стойност. Църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.

Gallery

Църква „"Св. Парашкева"

с. Лещен

Построена е през 1898 г. на мястото на по-стара църква и е художествен паметник на културата с национално значение. Представлява трикорабна псевдобазилика с камбанария, като аркадата на централния кораб е декориран със стенописни изображения (медальони). Иконостасът е голям, с имитация на мрамор.

Gallery

Църква "Успение Богородично"

с. Огняново

Построена е през 1835 г. и е художествен паметник на културата с местно значение. Представлява трикорабна псевдобазилика, полувкопана в земята, като към западната й част е изградена камбанария. Градежът на църквата е от речен камък. Иконостасът е таблен, с рисувана лозница. Цокълните табла са със сцени от „Шестоднева”, а северната стена и колонадата са покрити със стенописи. Иконите от царския и апостолския ред са от 1863 г.

Църква "Св. Димитър"

с. Осиково

Построена е през 1846 г., художествен паметник на културата с местно значение. Представлява трикорабна псевдобазилика с открита дървена нартика от запад, а източната апсида е полукръгла. Северната и южната фасади са с извивка на корниза, повтаряща наклона на терена. Камбанарията, допълнително строена през 1894 г., е каменна с височина 7 м. и с 2 камбани.

Интериорът се разделя на 5 двойки колони, свързани с аркада. Иконостасът е таблен, състои се от венчилка, апостолски ред, лозница, надиконни пана, празничен ред, втора лозница, надиконни пана, царски ред и цокълни пана. Иконите са от средата на XIX в., прецизно изписани с миниатюрни детайли. Цокълните пана са със сцени от „Шестоднева”. Царските двери са майсторски украсени с дърворезба, с растителни ажурни орнаменти и медальони. Таваните и лозницата са апликирани с мотиви от червени цветя. В центъра е изображението на „Христос Вседържител”, на младини. Архиерейският трон е с примитивно изрязани лъвове, а амвонът със скулптиран гълъб.

Gallery

Църква "Св. Димитър"

с. Балдево

Построена е през 1882 г. на мястото на по-стара църква и е художествен паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика с галерия от юг и камбанария, пристроена по-късно. Рисуваният иконостас е със сцени от „Шестоднева”, иконите (1884 г.) са изпълнени от зограф-примитивист.

Gallery

Църква "Св. Параскева"

с. Скребатно

Построена през 1835 г., художествен паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика с пристроена камбанария през 70-те години на XX в. Колонадата е украсена със стенописи, майсторът изографисал църквата е самобитен.

Gallery

Джамия

с. Долно Дряново

Представлява атрактивен архитектурен ансамбъл от намиращи се в съседство две джамии – стара нереставрирана на повече от 500 г. и нова, строена през 1998 г. Новата джамия е една от най-големите в региона.

Никополис Ад-Нестум

Паметник на културата с национално и международно значение, антично селище.
Намира се на 8 км от село Лещен.

Града е основан е през 106 г. от император Траян в чест на победата му над даките, разцвет – II – VI в., разрушен в края на VI-VII в. от славяните, върху развалините – средновековно селище, съществувало през периода на X-XIV в.; градът е обитаван повече от 14 века, като най-интензивен живот е имало през късно античния епоха /IV-VI в./ Понастоящем проучената територия заема 13 х. площ.

При разкопки са разчистени 280 м крепосни стени, основи от обществени и култови згради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуйка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети, стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен и други. В близост до укрепения град са открити 2 раннохристиянски базилики от IV в. /в центъра на Гърмен и на 2,5 км югоизточно в мест. Грамадето/ с мозаечен под и геометрични, растителни и животински мотиви, които вероятно са част от целия комплекс.

Интересен паметник на късноантичната каменна пластика представлява намерената във фрагментарно състояние олтарна маса. Знае се, че е намерена в руините на постройка разположена в северозападната част на античния град. В експозицията на Историческия музей в град Гоце Делчев са достигнали седем фрагмента от откритите осем от масата.

Масата представлява плитък диск с кръгла форма и диаметър 1,15 м. Изработена е от бял мрамор с добре полирана горна повърхност. По периферията на дъното обикаля бордюр с майсторски изработена релефна украса. Релефите върху рамката представляват композиция от четири сцени – три ловни и една с фантастични морски животни, които са разделени от четири човешки глави – две мъжки и две женски – на Аполон, Артемида, Атина и Хефес, но в случая те имат само декоративно значение.

В лапидариума на музея в гр. Гоце Делчев е пренесено от терена на Никополис ад Нестум корито от мрамор с размери 2м./0.76м.- с разположение от двата края релефни кръстове – 2 бр. с удебелени и разширяващи се краища /с височина 0,30м./ - тип гръцки, а в средата с релефна фигура с изображение на стилизиран растителен мотив /четирилистна розетка в кръг/. В левия край има оставен процеп за изтичане на водата. Датира се от IV в. И е свързано с раннохристиянска базилика, вероятно използвано в кръщенията и.

Неотдавна във фонда на Исторически музей в гр. Гоце Делчев постъпи мраморна плоча, вероятно част от олтарна преграда, намерена в землището на с. Скребатно, което е на територията на Никополис ад Нестум. Тя има правоъгълна форма с размери 0.85м./0.43м.

Украсата и не е много вдлъбната, с кръст гръцки тип, с размер височина 0.20м., стоящ върху ваза с кръгове и ромбове, от която излизат растителни мотиви-гроздове и лозови клонки /лице/. На обратната страна е изобразен кръст гръцки тип, по цялата дължина 0.85м./0.43м. Изработена е в плосък релеф. Елементите на плочата са сходни с тези на плочата, открита при разкопки в с. Ореше, по пътя за с. Дебрен. От същото място са открити още две плочи. Вероятно те са част от канцел и са местна изработка от каменоделските ателиета на Никополис ад Нестум Без съмнение те са част от декоративната уракаса на раннохрсиянска базилика.

Роженски манастир

Роженският манастир е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България. Намира се на 116 км от село Лещен.

Своеобразното му географско положение определя както ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата го природа. На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания),които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените си заснежени масиви Пирин планина.

Точни данни за основаването на манастира липсват. Счита се, че той е съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). Косвени данни за това черпим от приписката към гръцки ръкопис от XIII в., богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Най-ранното сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в ръкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон, написан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма. Вероятно, първоначалният манастирски комплекс е претърпял сериозни разрушения и през XVI в. е бил отново възстановен. Още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален - т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на вселенския патриарх - привилегия, с която се ползуват само най-значителните обители в православния свят.

Вековни чинари с. Гърмен

Вековните чинари са обявени през 1968 г. за вековни. Разтоянието от с.Лещен е 7 км.

Намират се на 0,5 км от центъра на с. Гърмен, в близост до античен и римски град Никополис ад Нестум, в кв. Заграде.

Заградските чинари (от т.нар. вид източен чинар) са двете най-атрактивни дървета в околността, на обща възраст над 600 години. В общината други шест дървета също са обявени за вековни и представляват интерес – 2 източни чинара в с. Гърмен и с. Огняново, 2 бряста в с. Огняново и 2 тополи в с. Дъбница.

Дяволското гърло

Дяволското гърло се намира в южната част на Централни Родопи и представлява един от феномените на Триградското ждрело.

Разстоянието от село Лещен до Дяволското гърло е 90 км., като пътят през който се преминава е достатъчно живописен, за да може пътуването да мине бързо и неусетно. Разположена е северно от с. Триград на 1,5 км.

Паркингът пред самата пещера е безплатен. Най-вероятно парко-местата пред самия вход са заети, но по пътя преди и след самата пещера със сигурност ще намерите удобно място.

При положение, че изпуснете групата и се налага да чакате 30 минути до следващата може да уплътните времето си с атракциона изграден пред входа на пещерата. Алпийското влакче, което представлява въже с макара, алпинистки колан и …свободен полет към пропастта. Разбира се, това е за любителите на силните усещания.

Пещерата…

В нея се влиза на групи средно между 20-30 човека през половин час. Температурата целогодишно е 8 градуса, като е добре да си носите връхна дреха, ако я посещавате през лятото, защото освен температурата има наличие на доста влага от водопада. Самата пещера е електрифицирана и с Вас през цялото време ще има гид, който още преди да влезете в нея ще ви разкаже накратко историята на самия обект и затова какво Ви очаква вътре. Самата пещера е дълга 1 км, а туристическият маршрут е около 350 метра.

Дяволското гърло представлява пропастна пещера, образувана вследствие пропадането на земните пластове. Това е причинено от навлизащата от горната част на пещерата река, която пада от 42 м., като образува най-големият подземен водопад на Балканите.

Наименованието на пещерата идва от естествения вход (понастоящем изходът) , който удивително наподобява гигантско гърло. Него ще видите в края на разходката си в самото подземие.

Входът представлява изкуствено прокопан 150-метров тунел, през който се достига до Бучащата зала, която е втората по големина пещерна зала в България. В нея спокойно може да се побере столичния храм-паметник „Св. Александър Невски”. Залата е наречена така по грохотът, с който водата пада от внушителна височина. Дължината и е 110 метра, широчината около 40, а на места височината достига до 35 м.

Легендите говорят…

Интересно ще е да видите вдясно на самата зала изграден скален релеф в човешки ръст на стената , изобразяващ Орфей, който отвежда до малка зала.

С не малко на брой легенди за Орфей и Евридика ще бъдете запознати при обиколката на Дяволското гърло. Най- популярната сред тях е тази, която разказва как талантливият музикант Орфей се спуска в Царството на Хадес, за да спаси своята любима Евридика. По пътя към Горния свят обаче, Орфей загрижен за своята любима, се обръща назад за да се увери, че е зад него…и в този миг Хадес отново си я взима и Орфей никога повече не я вижда. Оттогава неговите песни, изпълнени на вълшебната му арфа са винаги тъжни и трогателни.

Проучвания на пещерата Дяволското гърло

И до днес след многогодишни проучвания от страна на геолози, спелеолози и други специалисти, все още никой не е успял да проследи пътя на реката. На около 400 м.от входа (изход) водите се губят в т. нар. сифон-галерия, след което излизат на повърхността под формата на подземна река извън самата пещера. Различни опити са правени за да бъде проследен водния път. Пускани са големи дървени трупи, които реката безследно поглъща и никой не знае къде изчезват. Дори има опит с оцветяване на водата на входа на пещерата. След това спелеозите отиват в другия край, за да видят след колко време ще излезе водата, като очакванията според скоростта на реката е било боята да излезе след няколко минути. След около 40 минути чакане оцветената вода се появила, което според изчисленията на учените означава, че водата изминава над 40 км. преди да се покаже от другата страна на пещерата. Друга възможност за забавянето на боята било, че тя (заедно с трупите най-вероятно) се е застояла в огромна галерия под Дяволското гърло, като след известно време престой се е показала в края на пещерата.

Правен е само един опит да бъде изследван страховития сифон, който реката образува, но експедицията (през 1970 г.) завършва трагично. Двама варненски леководолази се гмуркат, за да проучат сифона, но намират смъртта си.След залата с водопада водите на страховитата реката минават през 60 метрова галерия и излизат на повърхността през друга пещера, наречена пък „Дирника на дявола”. Тук пещерняци организират експедиции с лодки срещу течението на подземната река. Но и за тях е необходима предварително записване. А и доста голяма доза смелост?

От залата до естествения вход на пещерата се стига след изкачването на около 300 стълби. Да, наистина стълбището е доста тясно и хлъзгаво, парапетите влажни, но няма как да е иначе, защото реката се пада от дясната страна на стълбището и пръските падаща вода неминуемо ще бъдат усетени от всеки. И все пак всичко е обезопасено и няма опасност да паднете. Изградени са няколко площадки на различна височина, за да може да бъде наблюдавана реката от различни нива, както и да си направите по някоя снимка за спомен

Ще излезете пред естествения вход на пещерата, и ще се озовете на доста по-високо място в сравнение с подземното Ви приключение.

Пещерата е включена в списъка на 100-те Национални туристически обекта и всеки желаещ може да увековечи посещението си тук като постави специален печат в книжката с обектите от национално значение.

Входна такса: за възрастни 4 лв, за ученици 2 лв.

Работно време – летен сезон: 9:00-18:00

Работно време – зимен сезон: по предварителна заявка

Телефон за контакт: +359 890 222 515

Каялийски скали

Намират се в м. „Каялиецо” в западнородопския рид „Дъбраш”, на 25 км разтояние от село Лещен и са защитени скални образувания със статут на природна забележителност от 1984 г.

Разположени на 1 600 м надморска височина, сред вековна гора от бял бор и смърч.

Заемат 8 ха площ и представляват уникален комплекс от величествени стърчащи скали и скални венци с височина до 70 м.

Козия камък и Черната скала

Скални образувания „Козият камък” и „Черната скала”, на 22 км от село Лещен са обявени за забележителност през 1976 г.

„Козият камък” е разположен в красива местност с иглолистни дървета, представлява внушителна гранитна изветрена скала. Множеството правилно изсечени дупки в скалата, с различни големини, дават основание на учените да смятат, че скалата е била тракийско светилище (древна обсерватория).

Маршрутът до скалните образувания започва от горско стопанство „Беслет” и е със средна степен на трудност, което позволява самостоятелно изкачване.

Маноиловата пещера

Маноилова дупка” – се намира на левия бряг на р. Маноиловски,и е най-дългата пещера в Родопския рид „Дъбраш”.

Тя е един от най-ценните спелеоложки комплекси в страната, поради богатите си пещерни образувания и значението й за опазване на световнозащитените видове прилепи.

Пещерата има карстов произход, средногодишна температура 8,7?С и дължина 2 175 м.

Тук са установени 10 от общо 32 вида прилепи в страната, повечето от които редки за България и Европа, в т.ч. световнозастрашените бехщайнов нощник, широкоух прилеп, средиземноморски подковонос и др.

Биоразнообразието се допълва от над 10 вида безгръбначни животни, сред които сляпата троглобионтна стоножка – локален ендемит, която може да бъде видян единствено в тази пещера.

Синия вир

Дълбокият каньон на р. Канина – на час и половина пеша от с. Ковачевица (7,8 км от село Лещен) се намира един от най-впечатляващите природни феномени в общината – „Синият вир”.

Разположен в местност с живописна девствена природа, гъста борова гора и непристъпни скали, стърчащи от двете страни на всеченото в югозападните склонове ждрело на р. Канина.

Мястото представлява каскада от прагове и водопади, спускащи се с грохот в няколко дълбоки издълбани от силата на водата вирове, където водата придобива изумруден синьо-зелен цвят.

Тъмната гора

Поддържан резерват „Тъмната гора” (площ 30,2 хa), от 1999 г. има статут на поддържан резерват. Разположен е на около 20 км. североизточно от с. Ковачевица (на 7.8 км от село Лещен), в Дъбрашкия дял на Западните Родопи, при 1500-1700 м. надморска височина.

„Тъмната гора” е най-ценната защитена природна забележителност в региона, в нея се съхранява част от вековната смесена гора – смърч, бук и ела.

В границите на резервата са разграничени 92 растителни вида, сред които се срещат и ендемитни и защитени видове, както и 119 вида гръбначни животни с национална, европейска и световна значимост.

От бозайниците специален интерес представляват сърна, златка, лешников сънливец, а от птиците черният щъркел, скален орел, глухар.

Сред безгръбначните с консервационна значимост се срещат алпийска розалия и горска мравка.

Ягодинска пещера

Ягодинската пещера е бисер в короната на неповторимата родопска красота. Известна е още като “Имамова дупка”. Намира се до Буйновска река, на 3 км от с.Ягодина в Родопите и на 84 км от село Лещен. Част е от неповторимия карстов комплекс на Буйновското ждрело. Пещерата е дълга 10 км, пететажна, лабиринтна и пропастна. Посетителите влизат през прокопания изкуствен отвор, докато естествения е 30 м по-нагоре.

Специална пътека минаваща през пещерата, предоставя възможност да се види красивия подземен свят, формиран в продължение на милиони години. Електрическото осветление ефектно осветява причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни бисери, “леопардовата” кожа, сталактони и много други. Някои от образуванията наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Дева Мария и Младенеца, Пижо и Пенда, други носят имената: Слона, Крокодила.

По желязна стълба се изкачва до зала, наречена “Разломна”, където истинското дъно на подземната река е покрито от огромни блокове. Интересно е да се види и т.н. “Новогодишна зала” с украсената елха. Тук всяка година местния пещерен клуб посреща новата година.

Най-горният етаж на пещерата е бил добре познат на древните енеолитни обитатели (14-13 х. пр.н.е.), чиито следи са открити до 30 метровата пропаст. Ако желаете можете да посетите енеолитните жилища, намиращи се на десетина минути от изкуствения изход. До пещерата се стига по шосето идващо от разклона при с. Настан и след това вдясно на разклона при с. Тешел. До пещерата може да се стигне и по туристически пътеки, най-известната от които идва от с.Триград(2ч. и 30мин.)

Банско

Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 метра надморска височина. Разтоянието от Лещен е 56.3 km.

Банско- една магическа симбиоза на история, традиции, култура. С всичко онова, което посетителят открива тук - старинна архитектура, героична история, автентичен фолклор, вековна култура, съхранени традиции и обичаи, специфична кухня, невероятен хумор и богата словесност-планинският, възторженски град е един своеобразен символ на българщината.

Община Банско обхваща най-красивата част от величествената Пирин планина, части от Разложката котловина, от живописния пролом Момина клисура на Места и от Дъбрашкия дял на Родопите.

Близо до града започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт.

Най-високата точка на ски центъра е 2560 м, а най-ниската 1000 м. В Банско има 75 км ски трасета, от които за начинаещи са 35%, 40% за напреднали и 25% за опитни скиори и сноубордисти. Оборудвани с машини за изкуствен сняг са 80% от трасетата. Ски сезонът е гарантиран от декември до май благодарение на 170 оръдия за изкуствен сняг TechnoAlpin и снегоутъпкващи машини Kassbohrer. Ски центърът предлага и 16 км ски път, оборудван с машини за изкуствен сняг и осветление, свързващ високите части на курорта с града. Функционират още кабинкова въжена линия с капацитет на кабинка до 8 души, един 6-седалков лифт, шест 4-седалкови лифта модел Doppelmayer, един 3-седалков лифт Poma, шест ски влека и десет детски ски влека.

В града се намират следните забележителности:

  • Велянова къща, 9:00-12:00 и 14:00-17:00 ч.; почивни дни събота и неделя.
  • Къща-музей „Неофит Рилски“, работно време: 9:00-12:00 и 14:00-17:00 ч. без почивен ден.
  • Музей "Никола Вапцаров", 8:00-12:00 и 14:00-18:00 ч. без почивен ден.
  • Постоянна иконна изложба "Банска художествена школа", работно време: 9:00-12:00 и 14:00-17:00 ч.; почивни дни събота и неделя.
  • Църква "Св.Троица", 7:30-18:00 ч.; зимно време до 17:00 ч.

Гоце Делчев

Гоце Делчев се намира в югоизточното подножие на Среден Пирин, в Гоцеделчевската котловина. Разтоянието от с.Лещен е 14 км.

Центърът на града се намира на 545 m надморска височина. Градът е разположен на двата бряга на Неврокопската река (наричана още Градската река), приток на река Места, което тече на 3 километра от града.

Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 в. н. е. от римския император Траян и развалините му се намират на IX километра източно от Неврокоп – името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис. Notitiae Episcopatuum споменават този град като архиепископско седалище до XI век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от IX – X век, които се смятат за непосредствени предци на съвременния град.

Музеят в Гоце Делчев съхранява старинна римска колесница, открита наскоро в региона. Освен това тук намират място и изложбите на антични предмети, открити при разкопките на Никополис ад Нестум.

Делчево

Село Делчево се намира в полите на Южен Пирин, на 9 километра от град Гоце Делчев и 23км от село Лещен. Надморската му височина е 1050 метра.

Има данни за съществуването на селището още от римската епоха. Откритата наблюдателна и охранителна кула свидетелства за различни дейности от това време.

Поминъкът на населението му през XIX в. е свързан със земеделие (отлгеждане на тютюн), животновъдство и отчасти с кираджийство, дюлгерство и дърводобив. В края на века в селото живеят 560 жители българи - христяни, повечето от които са избити от турската войска по време на подготовката на Илинденско – Преображенското въстание. През 1908-1909 година селото има 126 български къщи с население 613 души. През 1934 г. селото е прекръстено с името на българския революционер Гоце Делчев.

Селото има своеобразен архитектурен облик, в който хармонично са съчетани стръмния терен, амфитеатралното разположение на къщите и тесните, покрити с калдаръм улички. Голяма част от жилищните сгради са строени в края на XIX и началото на XX век от местни майстори. Принадлежат към типа възрожденска къща: 27 от тях са паметници на културата. Старинните му къщи, повечето строени през втората половина на XIX в., са накацали амфитеатрално на стръмния югоизточен склон на планината. На някои места използва скалата направо за зид на приземния етаж и се наблюдава едно интересно вплитане на природата в архитектурния облик на селото. Доста от къщите са с еркерно наддаване на втория етаж. Те, в съчетание с тесните, виещи се по планинския скат улички с калдаръм, създават на места типична възрожденска атмосфера. По – голяма част от къщите на Делчево са обявени за архитектурни паметници на културата. Църквата “Успение Богородично” е в центъра на селото. Строена през 1838 г. Тя е трикорабна каменна постройка с галерия от юг и купол на централния кораб (вероятно добавен при преустройството). Художествена стойност в интериора на църквата имат рисуваният дървен иконостас с 10 сцени от Шестоднева, изобразени върху подиконните пана (XIX в.), стари царски двери (края на XVI – XVII в.) и иконите (66 на брой XIX в).

Районът около селото е подходящ за екскурзии и планинарство, за обучения и алтернативен туризъм, за разходки с велосипеди, мотори и коне до „Попови ливади” и римската „Момина кула”. По горските еко-пътеки ще намерите заслони с чешми и огнища, букова вода, живописни водопади и поляни с билки и гъби. Развиващия се селски и културен туризъм променя облика на селото в последните години. Реновиран е площада, кметството и старото училище - вече Туристически Информационен Център.

Редовни събития

Ежегоден фестивал на виното и любовта - "Денят на Трифон Зарезан" с пресъздаване на "Делчевска Сватба", традиционно зарязване на лозята и Конкурс за Домашни вина през февруари месец. Ежегоден Традиционен Събор на селото "Константин и Елена" - 21 май Ежегоден международен Фестивал на Древните Тайнства "Еньов Ден" - 22-25 юни

Долен

Село Долен се намира в планински район, в Родопите, на 31 км от с. Лещен. Долен е наследник на стари тракийски махали, чиито останки и днес могат да се видят около селцето. Баирите са осеяни с тракийски некрополи. Запазени са също и тракийските лозя, ползвани чак до края на българското възраждане. Селото се намира на стар римо-тракийски път, свързвал Драма с Тримонциум.

Доказателство за това са историческите останки от самия път в източния край на селото, както и римския мост в местността Банян. През I век от н.е. римляните, по военни съображения, преместват трасето на пътя и построяват нов мост в близост до село Крибул, като по този начин осигуряват преминаването на войските през огрени от слънцето пътища, а по-точно, на юг от Сатовча. Така селото остава изолирано от главния поток на войски и кервани.

Долен е място, където не през една епоха са се укривали преследвани от закона хора, а и такива, които били несъгласни с новите социални уредби на поредните чужди владетели. Теренът е хълмист, пресечен от множество реки и дерета - притоци на Бистрица. Сега съществуват модерни пътища, но някога в далечните епохи картината била съвсем различна - съществували само стари тракийски пътеки и речни бродове. Траусите са имали стройна система за опазване на пътищата. За това свидетелстват поне три наблюдателни поста, разположени не на римската магистрала, а по старите тракийски пътища. Кастата, която била призвана да извършва тази дейност се наричала Молтроси. Това е единствената структура, оцеляла през времето на византийското владичество, ранното и късно средновековие и дори османското владичество. Причина да се случи и позволи това е явната нужда от охрана на пътищата, ранното предупреждение за идваща заплаха, както и плащане на пътен данък.

Доленските майстори се славили като най-добрите в каменната зидария. И днес всяка една от 300-те къщи е с уникален архитектурен план. Новата църква "Свети Никола" е построена през 1834 година. За нейното изписване са канени зографи от далечни краища на страната.

Населението е смесено - християни и мюсюлмани. В селото има както църква, така и джамия.

При археологически проучвания край Долен са открити антично селище, късноантично селище, късноантичен некропол, късноантична крепост, късносредновековна църква и находище с останки от металодобив.

Селото е обявено е за архитектурен резерват. В него има 350 традиционни родопски къщи. Те са покрити с тикли (каменни плочи).

Камбаните на местната църква са лети 7 пъти, докато се постигне идеалният звук. Камбанният звън се чува на 8 км.

Редовни събития

Всяка година през първата събота и неделя от месец август се провежда традиционен събор в местността Свети Илия, където има църква и вила за нощуване към нея. На 2 км от тази местност при ясно време се вижда Бяло море.

Долно дряново

Праисторическо селище и тракийско светилище

Намира се в м. „Градището”, на 2,5 км североизточно от центъра на с. Долно Дряново и на 20 км от село Лещен. Скалният комплекс съчетава новооткрито халколитно селище (V хил. пр. Хр.) и светилище от късната желязна епоха (VI-II в. пр. Хр.). Съчетава относително рядък природен феномен с тракийски култов център, с предварителен статут на паметник на културата от национално значение. Природният феномен представлява 3 големи каменни човешки глави, известни в науката като миметолити и скални фигури, наподобяващи патица, орел, костенурка, змия, вълк и други животни.

Древните траки превръщат мястото в светилище, като изсичат в скалите различни кръгове, големи човешки стъпки и трон с култови цели, а за вход са използвали т.нар. «промушвачка” или „чистилище” (долмен).

В района е регистриран и значителен културен пласт от халколита, като специално внимание заслужава намереният глинен съд на възраст около 7 000 г.

Скални глави – култов комплекс

Култовият комплекс с каменни глави и долмени се намира на 5 км. от с. Долно Дряново по посока пътя за Сватовча и Доспат. Мегалитите се откриват трудно без предварителна информация, те са обрасли с храсталаци и борова гора. Местните хора с готовност дават разяснения как да се намери светилището. Пътят е поддържан, може да се измине с кола.

Култовия комплекс е открит от проф. Тодор Бояджиев към 2000 г. До 2006 г. професорът не дава гласност на находката си. През 2006 г. публикува във вестниците статии и снимки от светилището. От тогава то става известно на археолозите и обществеността. Гигантските глави и долмени съществуват в тази част на Родопите от хилядолетия. Местните жители : овчари, дървосекачи и ловци са ги виждали многократно. Но те се ги възприемали като игра на природата и не са им отдавали значение.

Древното светилище е уникално, без аналог в България и на Балканите.

Доспат

Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите. Разтоянието от Лещен е 55 км.В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат. Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. В следствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но се задържа сняг. В околностите на града са намирани останки от 4-5 век пр.н.е.. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.

Ковачевица

Културно-исторически резерват „Ковачевица” – намира се на 7.8 км от село Лещен. Живописното село е разположено на 1000-1100 м надморска височина в родопския рид „Дъбраш”.

Създадено е в средата на ХV в. от български преселници. През втората половина на ХVІІІ в. тук се заселват българи майстори-зидари от Костурско, с което се поставя началото на добре развит център на зидарството.

Поради стръмния терен на местността, архитектурата тук се отличава с компактни постройки и уникално разположени къщи. Многобройните задънени, калдъръмени улички, сложните кръстовища и проходи създават една неповторима атмосфера.

Къщите и днес са покрити с традиционните каменни плочи (тикли), над които се извисява оригинален каменен комин.

Неповторими със своите архитектурно-художествени качества са Шумаревата, Гюзлевата, Сарафовата, Коювите къщи, като шест от тях имат статут на паметници на културата с национално значение: Даскаловата, Шунгуревата, Дишляновата, Шимеровите, Банговата и Пиларевата къщи.

Днес в селото са запазени 112 къщи носещи духа на типичната Ковачевска архитектура, като голяма част от тях са реставрирани.

Ковачевица е едно от 9-те селища в България с изцяло запазена възрожденска архитектура, със статут на исторически и архитектурен резерват от 1977 г.

Рибново

Село Рибново се намира в планински район. Разтоянието от село Лещен е 28 км. Рибново е може би едно от малкото села в България, където ежегодно се строят десетки къщи.

Село Рибново е с най-голямо население в община Гърмен, въпреки че преносно казано е откъснато от света, заедно с Осиково. В селото са открити находища на антимон.

В 19 век Рибново е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя.

Населението е съставено изцяло от помаци и изповядва ислям.

В с. Рибново се провеждат едни от най-интересните сватби в България. Те се провеждат през зимата, когато всички хора се приберат в селото, тъй като през летния сезон голяма част от населението отглежда тютюн в различни краища на България.

Сватбата е запазила старите български обичаи на сгодяването, както и местните обичаи, повлияни от исляма. Празника продължава 5 дни, съпътстван с много песни и танци на площада. Кулминацията е през втория ден – рисуването на лицето на булката т.нар. лепене на гелина.